Съдба

Дълъг път изминах в този малък свят,
неведнъж се спирах, връщах се назад.
Колко ли любов раздадох и събрах?
Много срещи помня, но не ги броя.
Може би това е моята съдба,
някъде почти до мен пристъпва есента.

Всяко утро дава своя нов живот.
Нова е дори последната любов.
Нови са минутите и всеки час.
Нови са мечтите ми дори и аз.
Може би това е моята съдба,
но защо почти до мен пристъпва есента .

	Сайтът на Миро
	Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.

0.2352